Временно течащи водни потоци – ерозионна дейност и форми на релефа

Ерозионните форми на релефа се класифицират в зависимост от техните размери, стадии на развитие и морфология. Ерозионната бразда е най-малката, начална ерозионна форма. Тя възниква на склона по време на дъжд или снеготопене и в отсъствието или при наличието на разредена растителна покривка. Отличава се с неголеми размери – дълбочина и ширина от 3 до 30 см, дължина до няколко метра. Напречният профил има V-видна или правоъгълна форма.

С течение на времето браздата прераства в ровина. Нейната дълбочина може да достига до 1-2 м, а ширината – 2-2,5 м. Напречният профил в повечето случаи е V-виден.

Браздите и ровините, в които постъпват по-големи количества вода, тъй-като имат и по-голяма водосборна площ, се превръщат в оврази. Дълбочината на оврага варира от 10-20 до 60-80 м. Напречният профил е V-образен. Ширината, измерена между горните ръбове на склоновете, достига до 50 м. Оврагът се различава от ровината както по своите размери, така и с наличието на собствен надлъжен профил, различен от профила на склона. Оврагът е активна ерозионна форма. Най-подвижна е неговата върхова част, която в резултат на регресивната ерозия може да се придвижи извън границите на склона, на който се е формирал оврагът. С нарастването му в дължина и ширина и изработването на надлъжен профил ерозионната сила на течащата вода намалява. Склоновете на оврага се понижават и заравняват, появява се растителност. Дъното му се разширява в резултат на страничната ерозия и отстъпването на склоновете му в резултат на дейността на склоновите процеси.

Оврагът прераства в суходолие. В дъното на суходолието с течение на времето може отново да се вреже овраг. При могократно врязване на дънни оврази в суходолието се образуват площадки-стъпала, изградени от алувий - тераси на суходолието.

Алувият от овразите и суходолията се характеризира със слаба сортировка на материала. Обикновено най-грубият материал се наблюдава в долните части на разреза, а по-дребния – в горната. Но и единият и другият са слабо сортирани, с груба и не винаги ясно изразена слоистос.

Речна ерозия. Речни долини

Речната долина е линейна, негативна (празна, вдлъбната), лъкатушеща форма на релефа. Дъното ѝ има наклон в една посока. Тя не се пресича с други долини, а се съединява с тях. Възниква в резултат на ерозионно-акумулационната дейност на постоянно течащ воден поток.

Основни елементи на речната долина са речното легло, заливна тераса, речни тераси и долинните склонове.

Речно легло - най-ниската (дълбока) част от речната долина, в която тече реката по време на маловодие. Формира се от ерозионната и акумулационна дейност на водния поток, който образува и елементите на релефа на речното легло – плитчини, дълбочини (вирове), острови, пясъчни валове и др. Плитчината е подводна асиметрична ивица, която пресича леглото напречно или диагонално. Вир (дълбочина) - дълбок участък от леглото между две плитчини, в границите на който скоростта на течението обикновено е по-малка отколкото над плитчините. Островът се образува в резултат на акумулацията на алувий. Първоначално възниква неукрепена с растителност плитчина. По-късно тя се покрива с тревна и храстова растителност, задържаща речните наноси, размерите ѝ нарастват и се превръща в остров. Островите постепенно с епридвижват по теченито на реката.

За повечето реки е характерно кривуличенето (меандриране) на речното легло, което се измерва с отношението на дължината на речното легло към дължината на долината. Създава се от съединяването или плавниното прехождане на една извивка на леглото в следващата, като по този начин се образуват меандри (от р. Голям Мендерес в Турция). Меандърът се състой от връх и крила на извивката. Полуостровът вътре в меандъра се нарича шпора, а най-тясната част между две съседни извивки – шийка. По време на голямо прииждане шийката може да бъде разрушена от водата, меандърът се отделя от действащото речно легло и се обарзува извито езеро – старица. Вдлъбнатият бряг на меандъра, който се размива активно от водата е стръмен и дълбок. Противоположният изпъкнал бряг е полегат и плитък, с пясъчни плажове, плитчини и пясъчни коси.

Причина за образуването на извивките е стремежа на речният поток да достигне състояние на равновесие, а лъкатушенето на речното легло води до удължаването на реката, намаляването на наклона на надлъжния профил и скоростта на течението. Меандрирането е характерно за реките в стадий на врязване или транспорт на наносите. Стадият на акумулация се характеризира с образуването на острови и разделянето на реката на множество ръкави. Пример - речните делти, образувани от активното акумулиране на наноси в речните устия.

Заливната тераса е част от долинно дъно, издигнато над нивото на маловодие и периодично заливано по време на пълноводие. От речното легло се отделя или с откос (подмивания бряг на леглото) или от полегат склон – прилеглова плитчина. Височината на заливната тераса се определя от височината на пълноводието – обикновено не повече от 10-15 м. Според височината бива ниска, средна и висока, заливани с различна честота от пълноводията. Изградена е от речни наноси и се образува в резултат на страничното преместване на леглото, разширяването на долинното дъно и акумулацията на алувий.

В релефа на заливната тераса се обособяват следните елементи:

- прилеглова плитчина – алувиални наслаги, натрупващи се по време на пълноводие при изпъкналите брегове на меандрите;

- леглови вал – песъкливо-глинесто издигане, простиращо се покрай леглото. Образува се по време на пълноводие от акумулацията на най-едрите частици от носените от реката наноси и обикновено е покрит с дървесно-храстова растителност;

- старица – предишно речно легло, откъснат меандър. Представлява крайречно езеро, което по време на приижданията може да се съединва с реката;

- външна част - равна или слабо наклонена към реката част от заливната тераса, изградена от дребнозърнест алувий, понякога покрит с наноси от прилежащия склон.

Речните тераси са равни или слабо наклонени към реката стъпала на склона на речната долина, представляващи предишни дъна (заливни тераси) на реката.

Елементите на терасата включват:

- терасен откос – стръмен склон, отделящ повърхността на терасата от заливната тераса или по-ниско лежаща тераса;

- терасна площадка – равна или разчленена от малки притоци, ровини, оврази терасна повърхност;

- тилен склон – издигащият се над терасата долинен склон или терасния откос на горната тераса;

- терасен ръб (вежда на терасат) – образува се от пресичането на терасната площадка с терасния склон;

- тил на терасата – пречупка между терасната площадка и долинния склон, или окоса на следващата тераса.

В долините много от реките се наблюдават няколко тераси. Прието е да се отбелязват като първа, втора, трета и т.н. отдолу нагоре и да се определя относителната им височина от нивото на реката в маловодие.

Според геоложкия строеж и произхода речните тераси биват

- акумулационна – изградена изцяло от алувий;

- цокълна – горната част е изградена от алувий, а долната от основната скала;

- ерозионна – изцяло изградена от основната скала, без участието на алувий.

Произходът на речните тераси се обяснява с две главни причини. Климатичните тераси се формират в резултат на изменение на климата и свързаните с това колебания на водното количество на реките. Това води до усилването или отслабването на живата сила на потоците и способността на реката да се врязва, транспортира и акумулира материал. Тектонски тераси се образуват при издигане на върховите части на басейна или потъването на долните части, което предизвика съответните изменения в надлъжния профил на реката, нейното врязване в изработеното до тогава долинно дъно и образуването на терасен откос. При издигане на долните части се повишава ерозионния базис, започва акумулация на алувий и образуването на погребани тераси.

По своята морфология, отразяваща произхода и стадия на развитие, речните долини се поделят на няколко типа. При интензивна дълбочинна ерозия в планинските райони се образуват тесни долини, наричани ждрела, каньони, теснини. В повечето случаи те са заложени по линията на активни тектонски разломи или в зоните с тектонски пукнатини. До голяма степен такава тясна долина дължи произхода си на раздалечаване на стените на разкриващата се пукнатина в земната кора. Реката само обработва тази първична тектонска форма на релефа, и най-вече нейното дъно. В такива долини няма алувий или той се акумулира само локално. По-голямата част от обломъчния (късов) материал се изнася от реката.

В следващия стадий, в резултат на вертикалната и странична ерозионна дейност, реката изработва плоско дъно, ограничено от все още стръмни до отвесни склонове. Образува се долина, в която може да се срещат не само заливни тераси, но и фрагменти от ниските надпоймени тераси. След това от ерозионно-акумулационната обработка на долинното дъно и на склоновете от склоновите процеси, долината се разширява, склоновете се заравняват и долината като цяло се „открива“.

В морфологията на речните долини намират отражение различни събития, протичащи в техните басейни – изменения на климата, тектонски движения. Важно роля има и геоложкия строеж. В зависимост от съотношението между долината и геоложкия строеж различават синклинални долини – заложени по най-ниските части на синклиналата, антиклинални долини – разрязващи антиклиналните структури, моноклинални долини, долини-грабени.

Често се срещат и долини, несъгласувани с геоложките структури, а разсичащи ги. Такива са антецедентните или епигенетичните долини, образувани при прорязването на бавно издигаща се напречно на течението структура.

Много реки имат долини, един от склоновете на които е къс и стръмен, а другият – дълъг и полегат, а често и терасиран. Наричат се асиметрични долини. Долинната асиметрия се предизвиква от различни причини:

- геоложки строеж – залягането на скалните пластове в една посока; долинните склонове са изградени от различни скали с различна устойчивост; реката е заложена по линията на разлом, по едното крило на който са разкрити по-плътни скали;

- общопланетарни причини - въртенето на Земята около оста ѝ обуславя действието на т. нар. сила на Кориолис, която предизвиква отклоняването на потоците в северното полукълбо на дясно, а в южното – на ляво. В резултат на това равнинните реки от северното полукълбо по-интензивно размиват десните брегове, а в южното – левите и се образуват асиметрични долини.

Морфоложки и генетични типове речни долини

Морфологията на речните долини се определя от геоложките и физико-географските условия на територията, която се пресича от реката, и историята на развитие на долината.

В резултат на интензивното врязване, обусловено от издигане на планината, се образуват ждрела, клисури и каньони. Ждрелото е дълбоко врязана ерозионна форма с отвесни или почти отвесни склонове. Клисурата, за разлика от ждрелото, има V-виден напречен профил, често с изпъкнали склонове. Каньонът морфоложки е подобен на клисурата, има V-виден напречен профил, но със стъпаловидни склонове, обусловени от разкриването на устойчиви скали. Типичен каньон е долината на р. Колорадо. И при трите типа долините са изцяло или почти изцяло заети от речното леглото. Надлъжният профил се характеризира с наличието на прагове и водопади. Напречният профил на тези долини е сравнително симетричен. От тях се различават асиметричните долини, образуването на които е свързано с наличието на моноклинално залягащи пластове, силата на Кориолис и някои други причини.

Долините реагират на измененията на геоложката структура. В някои случаи териториите изградени от много твърди скали или подложени на издигане се заобикалят от речните долини.

В други случаи речният поток разсича структурата и образува пролом. Съществуват различни теории за образуването на проломи – антецедентна, епитенетична и др.

Епигенетичните долини възникват на територии, подложени на бавно и продължително тектонско издигане и в резултат на изменение на физикогеографските условия, водещи до редуване на етапи на врязване и запълване на долините с речни наслаги. Следващото ерозионно врязване може да не съвпадне с предишната долина и новата да се проектира на склона или междуречието. В резултат на това се образуват епигенетична и погребана долина.

В зависимост от типа на геоложката структура долините биват синклинални, антиклинални, моноклинални, долини съвпъдъщи с линията на разломите, долини грабени. Всеки тип се характеризира с присъщи само за него морфоложки черти и с особеностите на процесите, протичащи на склоновете им.

Съществено се променя морфоложкият облик на долината в случаите на речно прехващане – пиратерия – обезглавяване, прехващането от една река на оттока на съседната. Това става в случай, когато реката има по-дълбоко врязана долина и в резултат на регресивната ерозия достига до речното легло на друга река.

Речна и долинна мрежа. Речни басейни

Съвкупността от речните долини в границите на дадена територия се нарича речна или долинна мрежа. Съвкупността от реки с различна големина, изливащи водите си посредством един общ воден поток в море или езеро се нарича речна система. Всяка речна система има главна река, вливаща се в морето, и притоци, които също могат да имат свои притоци и т.н.

Площта, от която се осъществява оттока в главната река и нейните притоци, се нарича водосборен басейн. Границата между съседните водосборни басейни се нарича вододел.

В зависимост от плановите очертания на речната или долинната мрежа се различават дървовиден, перест, решетъчен (ортогонален) паралелен, радиален, пръстеновиден тип.

Всеки един от типовете речно-долинната мрежа възниква под влиянието на определени тектонски, климатични и други природни фактори и отразява тяхното влияние за формирането на даден природен ландшафт. И много често по типа речна мрежа може да се съди за геоложкия строеж на територията.

Речни устия

Устията на реките, вливащи се в морето, океана или езерата се различават по своите особености. Най-характерни речни устия са делтите. Делтата е акумулационна форма, образувана от реката в мястото на нейното вливане. Делтите се характеризират с разклоняването на реките на ръкави.

Друг морфоложки тип речни устия са естуарите. Представляват открити и разширяващи се към морето дълбоки устия – заливи. Образуват се в резултат на морската ингресия при тектонско потъване или издигане на морското ниво.