МАГАМТИЗЪМ И РЕЛЕФООБРАЗУВАНЕ

Магматизмът, и интрузивният и ефузивният, играе важна и доста разнообразна роля в релефообразуването. Формите на релефа свързани с интрузивния магматизъм могат да бъдат резултат от непосредственото влияние на магмените тела (батолити, лаколити и др.) или следствие от разкриването на интрузивните магмени скали, които често пъти са по-устойчиви на въздействието на външните процеси, отколкото вместващите ги седиментни скали. Батолитите са привързани обикновено към осевите части на антиклиналите. Те образуват едри положителни форми на релефа, чиято повърхност е усложнена от по-малки форми с екзогенен произход. Лаколитите се срещат единично или на групи и в релефа представляват положителни куполообразни форми. От лаколитите и другите интрузивни тела често се отделят жилоподобни разклонения, наричани апофизи. Те разсичат вместващите ги скали в различни посоки. Отпрепарираните апофизи на земната повърхност образуват тесни, вертикални или стръмни тела, наподобяващи рушащи се стени. Пластовите интрузии са изразени в релефа под формата на стъпала, аналогични на структурните стъпала.

Добре изразени в релефа са образуванията, резултат от ефузивния магматизъм или вулканите. В зависимост от характера на изходните отвори се различават площни, линейни и централни изливания. При площните изливания се образуват обширни лавови покривки (или плата). Най-известните от тях са Колумбийското плато и платото Декан в Индия. Подобни покривки могат да се образуват и при пукнатинния вулканизъм. Днес най-широко разпространение имат централните вулкани. При тях магмата постъпва от дълбочина към определени точки, обикновено разположени в мястото на пресичане на два или повече разлома. Придвижването на магмата се извършва по тесни канали. Продуктите на изливането се отлагат периклинално (т.е. разтичайки се във всички страни на повърхността по отношение на подхранващия канал). Поради това обикновено над центъра на изливане се издига значителна положителна форма - вулкански конус. Във вулканския процес почти винаги има два стадия - експлозивен (взривен) и еруптивен - стадий на изливане и натрупване на вулкански продукти. Първоначалното изливане на лава се съпровожда със взрив. В резултат на това горната част на канала се разрушава и се образува фуниеобразна негативна форма - кратер. По-нататъшното изливане на лава и натрупването на пирокластични материали (общо наименование на обломъчния материал, образуван при изригването) става по периферията на кратера.

В зависимост от стадия на вулканската дейност и характера на отлагане на продуктите от изригването се обособяват няколко морфогенетични типа вулкани. Маари - отрицателни форми на релефа, фуниеобразни или цилиндрични, възникващи в резултат на вулканския взрив. По периферията им почти липсват вулкански натрупвания. Всички известни днес маари са реликтни образувания. Голям брой от тях се намират в областта Айфел (Германия) и Централния масив (Франция). Повечето от тях при влажен климат се запълват с вода и се превръщат в езера. Размерите им варират от 200 м до 3.5 км в диаметър и от 60 до 400 м дълбочина. Взривни тръби - образуват се от взривните кратери, на които е разрушена повърхностната част на вулканския апарат от продължителната денудация. Старите тръби често са запълнени с ултраосновна магмена скала - кимберлит, богата на елмази. С тези тръби са свързани най-големите елмазни находища в Южна Африка, Бразилия, Якутия. Морфологията на акумулативните вулкански образувания до голяма степен зависи от състава на ефузивните продукти. Екструзивни куполи - вулкани, образувани при изливането на кисела лава. Поради бързото си изстиване и големия вискозитет тя не се разтича в лавови потоци. Натрупва се непосредствено над вулканското гърло, бързо се покрива с шлакова кора и придобива куполовидна концентрична форма. Размерите на подобни куполи достигат до няколко километра в диаметър и до 500 м височина. Известни са в Централен Масив (Франция), в Армения и на др. места. Щитовидни вулкани. Образуват се при изригване от централен тип, когато се излива подвижна базалтова лава, способна да се разтича на големи разстояния от центъра на изригване. Лавовите потоци се наслагват един върху друг и се образува вулкан с полегати склонове (6-80 рядко повече). Характерни са за Исландия, Хавайските острови - най-големият о-в Хавай е изграден от три щитовидни вулкана - Мауна Кеа, Мауна Лоа (4170 м - 5 хил. м дълбочина) и Килауеа. Шлакови вулкани - изригват само твърд обломъчен материал - пепел, пясък, вулкански бомби и лапили. Образуват се когато лавата е пренаситена с газове и изригването се съпровожда с взрив, лавата се разпръсква и пръските много бързо се втвърдяват. Наклона на склоновете им достига до 45⁰. Често срещани са в Армения. Стратовулкани. В строежа им се редуват слоеве лава и пирокластичен материал. Много от тях имат почти правилна конична форма - Фуджияма (Япония), Ключевска и Кроноска сопка (Камчатка), Попокатепетъл (Мексико) и др. Сред тях някои образуват планини с височина до 6 км.

При големите вулкани се наблюдават повече от един кратера, като някои от тях се образуват на склоновете. Наричат се паразитни кратери. Дъната на кратерите между периодите на изригване се запълват със застинала лава и каменни блокове, срутили се от стените му. За някои вулкани са характерни Т.нар. калдери - много големи, не действащи кратери. Съвременните кратери често се разполагат в тях. Известни са калдери с диаметър до ЗО км. Релефът на дъното им е относително равен, а склоновете са стръмни, с наклон към центъра. Образувгнето им е свързано с разрушаването на вулканското гърло от силен взрив.

Течните продукти от изригването образуват своеобразен релеф. Лавата от кратерите се стича по склоновете във формата на потоци. Гъстата и бавна лава застива още в горната част на склона. При много голям вискозитет може да застине още в гърлото и да образува "лавов стълб" или "лавов пръст" , като вулкана Пеле на о-в Мартиника. Базалтовите лави образуват лавови потоци, които достигат на много големи разстояния. Вулканите от кисел или среднокисел тип изригват повече пирокластити отколкото лава. Изстивайки, лавовият поток първоначално се покрива с шлакова кора. При пробив незастиналата лава изтича и се образува кухина - лавова пещера. При срутването на свода й се образува отрицателна форма - лавов жлеб. Характерни са за вулканския релеф на Камчатка. Повърхността на лавовия поток се характеризира със своеобразен микрорелеф. Най-разпространени са блоковият микро релеф - хаотично натрупване на ръбести блокове, и многобройни процепи и малки пещери. Такива форми се образуват при високо газово съдържание и сравнително ниска температура на лавовия поток. Ръкавовидните лави се характеризират с причудливи съчетания от застинали вълни и извити гънки. Образуването на подобен микрорелеф е характерно за лавата с висока температура и ниско съдържание на летливи компоненти. Отделянето на газовете може да се съпровожда със взрив. Тогава на повърхността на потока се натрупват конуси от шлак. Тези форми се наричат горнито. Понякога наподобяват стълбове високи до няколко метра. При по-спокойно и продължително отделяне на газовете от пукнатините в шлака се образуват т.нар. фумароли. Част от продуктите при отделянето на фумаролите в допир с атмосферата кондензират и около мястото на излизането им се образуват конусообразни възвишения.

При подводни изригвания повърхността на магмените потоци изстива много бързо. Хидростатичното налягане препятства взривните процеси. В резултат на това се образува своеобразен микрорелеф на кълбообразна или възглавнична лава.

Изливащата се на повърхността лава не само образува своеобразен релеф, но и оказва съществено въздействие върху вече съществуващия. Лавовите потоци могат да предизвикат преустройство на речната мрежа или да променят очертанията на бреговите линии. Изливането на лава и изхвърлянето на пирокластичен материал неизбежно води до дефицит на маса в Земните недра. Това обуславя бързото потъване на участъци от земната кора. В отделни случаи изригването се предшества от видимо издигане на местността. При вулканските изригвания могат да произтичат много бързи изменения на релефа и общото състояние на местността. Вулканският релеф е подложен понататък на действието на екзогенните процеси, формиращи своеобразни вулкански ландшафти. Във вулканските райони се образуват специфични вулкански форми. Под действието на водата възниква радиална ровинна мрежа - т.нар. баранкоси, дълбоки ерозионни бразди. Плановите очертания на речната мрежа във вулканските рйони често също има радиален характер. Характерни за реките са водопадите и праговете, образуващи се при пресичането на лавови потоци от реките. В местата на натрупване на вулканска пепел или при лавовите покрови поради голямата водопропусскливост на скалите обширни територии са без водни потоци. Те наподобяват каменисти пустини.

За много от вулканските области са характерни горещите гейзери. Горещите дълбочинни води съдържат много разтворени вещества, които при охлаждането се утаяват. Поради това около гейзерите се образуват специфични тераси (Йелоустоунския национален парк, Камчатка, Нова Зеландия, Исландия). Във вулканските райони се срещат също и специфични денудационни и изветрителни форми. Така например, дебелите базалтови покривки или потоци при изстиване и под действието на атмосферните агенти се разбиват от пукнатините на стълбовидни части. Разкриващите се на повърхността пукнатини образуват характерен полигонален микрорелеф. При продължителната денудация най-бързо се разрушават пирокластичните натрупвания. Дълбокото ерозионно разчленение и склоновата денудация могат да доведат до разделянето на лавовите плата на отделни платовидни възвишения, понякога доста раздалечени едно от друго. Такива остатъчни форми се наричат меси. В резултат на продължителната денудация възникват и инверсионни форми. Така например, лавовите потоци заемащи пониженията могат да образуват продълговати плоски възвишения.

По-голямата част от съвременните вулкани са привързани към определени зони. Една от тях е с меридионално направление по протежение на западното крайбрежие на Северна и Южна Америка. Втора такава зона има широчинно направление и обхваща районите от Средиземноморието на изток до района на Индонезия, където се пресича с третата вулканска зона съответстваща на западното Тихоокеанско крайбрежие. 8 нейните граници повечето вулкани са привързани към разломите, разсичащи древните континентални платформи, като Африканската например.

В океаните много вулкани образуват острови - Хавайте, Азорските, Тристан да Куня и др. Особена вулканска област е Исландия.

Широко са развити вулканските процеси и в Световния океан, за което свидетелства големия брой подводни вулкански планини, хребети и др. Срещат се (преди всичко в Тихия океан) изолирани плосковърхи подводни вулкански планини, носещи името гайоти. Релефообразуването във вулканските райони се характеризира с редица особености. Релефът в тях се създава или непосредствено от ювенилен магмен материал или се образува в резултат на неговия пробив на земната повърхност