СКЛОНОВИ ПРОЦЕСИ И РЕЛЕФ

Склон – наклонен участък от повърхността на литосферата, наклонът на който е достатъчен за да определя развитието на цялата повърхност като единно цяло.

Системното и целенасочено изменение на склона под действието на определен фактор, чието действие се определя от наличието на наклон по цялата повърхност на склона, е прието да се разглежда като склонов процес.

Релефът на земната повърхност се състои от съчетания на склонове и субхоризонтални повърхности. Склоновете заемат над 80% от повърхността на сушата Към склоновете се отнасят повърхностите, на които определяща роля за преместването на веществото играе съставящата на силата на тежестта, насочена надолу по склона.. На силата на тежестта на склоновете се противопоставят силите на сцепление на изветрелите частиците помежду си и с постилащата неизветряла основна скала. Съотношението на съставящата на силата на тежестта и силите на сцепление определя хода на процесите, протичащи на склона, и зависи от много фактори, което определя разнообразието на склоновите процеси.

Протичащите на склоновете процеси предизвикват отделянето, преместването, а при благоприятни условия и натрупването на изветрелите продукти, т.е. до образуването на денудационни и акумулативни форми на релефа. Склоновата денудация е един от основните екзогенни релефообразуващи фактори и източник на материал, от който по-късно се образуват алувиалните, ледниковите, морските и др. генетични типове наноси.

Между изветрянето и склоновите процеси съществува тясна взаимовръзка. Бързоно отстраняване от повърхността на склона на изветрелите продукти оголва основната скала и по този начин способства усилването на изветрянето. Бавната склонова денудация предизвиква натрупването на изветрели частици, което затруднява по-нататъшното изветряне на основната скала, но способства интензификацията на склоновите процеси. Т.е. темпа на склоновите процеси определя и скоростта на денудацията.

Особеностите на формирането на склоновете намират отражение преди всичко в тяхната морфология – наклон, дължина и форма на профила. Според наклона склоновете се поделят на много стръмни, стръмни, средно стръмни, полегати и много полегати. Подобна подялба има и определен генетичен смисъл. Тя дава възможност да се правят изводи за характера и интензивността на склоновите процеси и възможностите за използването на склоновете в стопанската дейност на човека.

В зависимост от дължината склоновете се делят на дълги, средно дълги и къси. От дължината на склона се определя постъпващото на него количество влага от дъждовете и снеготопенето, а като следствие на това и различната степен на овлажненост на склоновите материали. Степента на влажност, от своя страна, определя интензивността на почти всички склонови процеси.

Според формата на профила склоновете биват прави, изпъкнали, вдлъбнати и стъпаловидни. Повърхността на всеки от тях може да бъде усложнена от повишения и понижения с неправилни очертания. Формата на профила на склоновете е носител на информация ца протичащите на тях процеси, а понякога позволява да се съди за характера на взаимоотношенията между ендогенните и екзогенните процеси.

Склоновете се образуват в резултат на действието на ендо- и екзогенните процеси. В съответствие с това всички склонове могеат да бъдат поделени на склонове с ендогенен и екзогенен произход. Склоновете с ендогенен произход се образуват в резултат на тектонските движения на земната кора, магматизма и вулканизма.

Склоновете с екзогенен произход, в съответствие с действащия екзогенен агент, биват флувиални /ерозионни/ - създадени от повърхностно течащите води, от дейността на езерата, моретата, ледниците, вятъа, подземните води и мразовите процеси. Към тази група се отнасят и склоновете създадени от организмите /кораловите рифове/ и от стопанската дейност на човека. Често склоновете се образуват при съвкупното действие на два или повече екзогенни агентна.

Склоновете с екозогене, вулкански и псевдовулкански произход възникват както за сметка на изнасянето, така и за сметка на натрупването на материал. В съответствие на това тесе поделят на денудационни и акумулативни. Денудационните се подразделят на структурни, съвпадащи със залягането и простирането на устойчивите пластове, и аструктурни, при които такова съвпадение липсва.Склоновете, образувани в резултата на разгледаните процеси, не остават непроменени. Те се преобразуват от действието на редица процеси, наречени склонови процеси. Те следва да се разграничават от склонообразуващите процеси, в резултата на които се образуват изходните /първичните/ наклонени повърхности. В природата тези процеси са тясно взаимосвързани.

В зависимост от морфоложките особености на склоновете, състава и дебелината на наслагите върху тях и конкретните физико-географски условия склоновите процеси се отличават с голямо разнообразие. В зависимост от техните особености се обособяват няколко типа склонове:

• гравитационни склонове – наклон над 35-40⁰. На тях скалните късове се придвижват към основата под действието на силата на тежестта. Такива склонове са срутищните, сипейните и лавинните склонове

• блокови склонове – образуват се при придвижването на скални блокове по склона. Придвижването им се улеснява от подземните води, но съществена роля играе и гравитацията. Наклона им варира между 20 и 40⁰. Към тях се отнасят свлачищните и склоновете на отсядане

• склонове с масово придвижване на материала – характера на придвижването на материала зависи от неговата консистенция /лат. Consistere – състояние/, обусловена от количеството на съдържащите се в него грунтови води. Масовото движение на материала се осъществява на склонове с наклон от 2-3⁰ до 40⁰. Към тях се отнасят солифлукционните, склоновете с бавна солифлукция, дефлукционните и др.

• делувиални склонове – делувиалните процеси протичат и на стръмни и на много полегати склонове. Те са в зависимост от множество фактори и на първо място състоянието на склоновата повърхност.